zdravevino.bg

Моята неделна история на виното

Моята неделна история на виното - Здраве & Вино

Нека ти разкажа една неделна история…

Неделя, късен следобед, протърквам очи след следобедна дрямка… Неделя е ден за почивка и гледам да сграбча всяка секунда, за да презаредя за новата седмица!

Телефонът прозвъня! Леля ми ме кани на сладка приказка и чаша вино в дома си. Не се и замислям! Обувам най-широкия анцуг, дебелия суитшърт и пухените чорапи. Грабвам домашните чехли под мишница, хващам асансьора и слизам на 5-тия етаж…

Вратата ми отваря най-слънчевата усмивка и без да ме пита как съм, притичва към кухнята да вземе чаши и се провиква от там „Сядай, сядай! Ще пием божествено питие!”.

Леля ми е сладкодумна, пълна с енергия, знания и много истории… А днес, вдъхновена от поръчката, която бе направила съвсем сама в Интернет, искаше да ми похвали един цветен, интересен, български сайт, наречен „Здраве и Вино”. „И така” – каза тя – „сърфирах из онлайн пространството и попаднах на невероятна селекция от уникални вина, произведени в България. Нямах търпение да получа доставката, за да споделя тези бутилки с теб. Докато я чаках пък, викам си „Абе, аз нищо не знам за историята на българското винопроизводство!” и реших да се образовам набързо… Нали затова го създадоха тоя чичо Гугъл.“

Моята неделна история на виното - Здраве & Вино

И така, докато си давахме наздравици и се възхищавахме на изтънчения, мек вкус, тя започна да ми разказва какво е прочела из нета…

„Традициите във винопроизводството и културата на виното по българските земи датират още от времето на древните траки, за които благата напитка е била част от ежедневието и част от езическите им ритуали. За това свидетелстват всички тези находки на съдове във формата на кани, ритони, амфори…, за които се знае, че са служили за сервиране на вино. Омир описал в Илиада как натоварени с вина кораби от Тракия идвали до гръцкия лагер пред Троя, а учени от Националния исторически музей в България намерили следи от вино в златните съдове на Панагюрското златно съкровище, които са престояли в гробницата повече от 20 века.

В един от най-ранните български археологически документи – Крумовите закони – владетелят предвиждал тежки наказания за прекомерната употреба на вино и пиянството. Следвайки заповед на хан Крум, в Тракия са били изкоренени големи площи, насадени с лозя. Този закон засегнал най-вече славянския етнос и остатъците от тракийското население по нашите земи. Старобългарската традиция в алкохолните питиета била свързана с консумацията на медовина, а не на вино. Лозарството у нас, с течение на времето, вместо да изчезне, започнало да се развива. За това допринесло съседството ни с Византия, чиято културна традиция била обвързана с употребата на тази превъзходна напитка.

Приемането на християнството в България пък, спомогнало за развитието на лозарството и винопроизводството, тъй като винцето било част от сакралните, мистични ритуали на православното християнство, обвързани с кръвта на Исус Христос.

Нещото, което ме смути…

През Средновековието съхранението на виното било голям проблем за винопроизводителите… Всеки регион си имал своя традиция за запазване на готовата напитка, но невежеството на хората водело до бързата му развала. На пазарите в България се стигало до парадокси, в които младото вино било по-скъпо от отлежалото двугодишно питие.

А след Освобождението у нас имало постижения в областта на химията, които много спомогнали на българското винопроизводство като до началото на ХХ век се сформирали основните центрове, свързани с овощарството и производството на нашето питие тази вечер. Това са Сухиндол, Сливен, Мелник, Плевен, Стара Загора и Чирпан.

Трябва да се гордеем с виното ни!

Световните изложения през XIX и ХХ век, нашата родина била известна с розовото масло и с виното. Едно време, когато бях на твоите години, имаше кооперации, които следваха модела на френските винарни и винарски изби, наречени „шата”, където имало затворен цикъл, т. е. там си отглеждали уникален сорт грозде, от който правели вино. В нашите кооперации се развивали определени сортове, от които се произвеждала марка със стопроцентово качество на произхода и вкуса. След 90те години, традиционните за България разновидности грозде – мавруд и гъмза – започнали да се свързват най-тясно с българската култура и от тях се произвеждат и до днес страхотни вина из нашите изби.”

Моята неделна история на виното - Здраве & Вино

„Уау!” – въздъхнах аз след този невероятен разказ… Винаги съм желала да науча повече за историята на българското винопроизводство и сякаш увлекателната леля-разказвач бе прочела мислите ми. Едва ли можех да си представя по-релаксираща неделя. Имах си пленителна компания, удивително питие в чашата и получих знания, които са безценни. А събеседничката ми не спираше да говори и говори, но за мен важно бе да ти споделя за зараждането на една от гордостите на българите.

Замислих се…

Сложната натура на виното от векове насам е вдъхновявала не само обикновени консуматори, като мен и леля ми, но и поети, художници, писатели, творци, заради които то се превръща в обект за създаването на цяла наука, наречена енология. За нея ще ти разкажа следващия път, защото е време да отворим и втората бутилка, поръчана от „Здраве & Вино”… Само ще вмъкна, че леля ми каза: ”Това е онлайн сайт, който въплътява в едно уникални, 100% натурални стоки на български производители и носи философията да получаваш здраве и удоволствие от всеки продукт”.

( Може да намерите невероятния лист от вина на Здраве & Вино“ тук )

След като леля говореше за философия, реших да завърша с една сентенция на Луи Пастьор и да се насладя на неделната вечер…

„Бутилка вино носи повече философия, отколкото всички книги на света”

Наздраве!!!