фев.
Или как намерих начин да съчетая романтиката и мъжките традиции и всички да останат доволни
14 февруари е любимият на българите Трифон Зарезан. За късмет обаче той дели един ден с всеизвестния празник на любовта, Свети Валентин. Това дребно съвпадение вече години наред подклажда вражда между празнуващите. Хората приемат за личен дълг да заемат страна и ревностно да отстояват празника, който са си избрали. Същевременно те категорично отричат другия повод и приемат, че хората, които го отбелязват, са техен житейски враг. С всяка изминала година враждата придобива все по-сериозен мащаб. Самото споменаване на Свети Валентин и Трифон Зарезан в едно изречение звучи някак неестествено, ако между тях не присъства „или”. С други думи човек се чувства принуден да направи категоричен избор.
Личният ми опит със Св. Валентин
Аз, както и мнозина други, се оказах в доста неловко положение с партньора ми да искаме да отбелязваме различни празници. Още през първата година от връзката ни започнаха разногласията какво да правим на 14 февруари. Аз прекарах седмицата преди празника в Инстаграм и разглеждах идеи за романтични подаръци. До последно нито единият не предприемаше нищо с надеждата другият да отстъпи. Човекът до мен обаче е изключително търпелив и в крайна сметка реши да ми угоди. Излязохме, но колкото и да го криеше, личеше си, че не му беше приятно. Аз от своя страна съм романтик по природа и очаквах много повече. Накрая и двамата останахме разочаровани.
На следващата година не се очертаваше да е по-различно. С наближаването на Свети Валентин и Трифон Зарезан обстановката ставаше напрегната. Всеки от нас се мъчеше да усети каква е нагласата на партньора този февруари. И двамата се чудехме как да избягаме от задълженията към празника, който другия си е избрал. А както знаете, по задължение празниците не се получават.
В крайна сметка той отново склони на стандартната псевдо-романтична вечеря за двама. Едва успяхме да направим резервация за приличен ресторант, но интуицията ми подсказваше, че няма да мине добре. Решението как да прекараме вечерта не свали напрежението, а по-скоро предизвика по-голям стрес. Той често подмяташе някой ироничен коментар, сякаш да припомни, че плановете ни не му се нравят. Аз от своя страна пренебрегнах мнението му и демонстрирах още по-голям ентусиазъм на инат. Всичко това, разбира се, кулминира в грандиозна кавга точно сутринта на празника. Развалихме си настроението окончателно и вечерта въобще не излязохме. Не ме разбирайте погрешно, ние всъщност дори трудно намираме тема за спор. Рядко се среща толкова хармонична връзка като нашата. 14ти февруари изглежда беше нашето слабо място.
Как да угодим и на двамата на 14 февруари
Миналата година ясно си спомнях провала на предходния Свети Валентин. Ядосвах се, че Трифон Зарезан се кани да ми отнеме романтиката, която обществото ми казваше, че като жена заслужавам точно тази вечер. Всички знаем как към средата на януари коледната украса започва да отстъпва на Валентински мотиви. С появата на първите сърца по витрините започнах да се боря с ревността си от мъжкия Трифон Зарезан, който така несправедливо си беше присвоил любимия ми празничен ден.
Чаша вино и приятелски разговор
Противно на всеобщите разбирания, аз рядко споделям проблемите на връзката си с приятелки. В този случай обаче имах нужда от съвет, утеха или поне арена за оплаквания на чаша ароматно розе. От дума на дума стана ясно, че и други двойки имат подобни проблеми. При една от приятелките ми крехкото примирие се крепеше на обещанието, че нито единият празник няма да се споменава, за да се избегнат пререкания. Друга от няколко години временно си деактивираше профила във Facebook, за да не вижда как празнуват останалите. На трета приятелят ѝ беше непоправим романтик, а тя се опасяваше, че никога не успява да подбере достатъчно добър подарък, с който да го зарадва.
Оказа се, че противно на идеалистичните постове и празнично украсените витрини, доста хора очакват 14 февруари с известно притеснение. Всеки има предварителни очаквания и се опитва да създаде перфектната обстановка, която смята за задължителна. И най-вече, никой не смее да сподели какви са тревогите му за Свети Валентин и Трифон Зарезан. Противно на стереотипа, че жените споделят всичко помежду си, в нашия случай бяхме се постарали да скрием тревогите дори от най-добрите си приятелки. След като проблемът излезе наяве обаче, беше време да намерим решение веднъж завинаги.
Две глави мислят по-добре от една
Първоначално ситуацията изглеждаше безнадеждна. 14ти наближаваше, а всички до една бяхме почти сигурни, че и тази година празникът ще бъде провал. Бяхме заслепени от гняв срещу окупатора Свети Трифон. Сякаш единственият изход беше един от двата празника да смени датата си. Толкова бяхме разочаровани, че започнахме да планираме Св. Валентин по женски. Ще се приготвим подобаващо, ще се съберем у дома и ще се насладим на хубаво вино и сладки приказки. Не ни трябват лъскавите ресторанти с натрапчивото присъствие на перфектни влюбени двойки.
Решението
И в този момент решението се появи от само себе си. Щяхме да празнуваме всички двойки заедно и то Свети Валентин и Трифон Зарезан. Противно на стандартната картина на двама влюбени, „усамотени” в претъпкан ресторант, ние решихме да се съберем вкъщи: четири двойки, които най-накрая да преоткрият 14 февруари. Неведнъж бяхме правили такива събирания. Но това щеше да бъде наистина специално.
14 февруари вкъщи
Вече имахме план. Мъжете бързо се съгласиха, но този път някак с по-голяма охота. От една страна се радваха, че част от стандартните задължения ще отпаднат. От друга страна усещаха подкрепа, заради присъствието на други мъже. Така щяхме наистина да отпразнуваме Свети Валентин и Трифон Зарезан едновременно. На всички ни стана по-леко, когато забравихме за огромните очаквания. Единственото условие на вечерта беше всяка двойка да донесе бутилка от любимото си вино. Спомням си, че ние занесохме класическо каберне совиньон. Експериментирахме с обстановката, но още не бяхме готови да експериментираме с виното.
Нова традиция: празникът на виното за влюбени
Излишно е да казвам, че събирането беше повече от успешно. И, разбира се, тази година отново ще празнуваме по същия начин. Присъстващите са същите; и четирите двойки поискаха да повторим миналогодишното парти. Открихме начин да преодолеем нагнетената атмосфера и всички да са доволни. Най-важното е, че с мъдростта на виното и подкрепата на приятелите най-накрая разбрахме, че имаме свобода да градим собствени традиции. Разбрахме, че можем да създадем среда, в която и двамата партньори да се чувстват комфортно.
Ясно е, че имаме нова февруарска традиция. Когато празнуваме с други двойки, нито единият не прави компромис. Партньорът ми има мъжка компания, с която пълноценно да отбележи Трифон Зарезан. Аз имам женска компания, с която да си позволяваме да се радваме на сантименталните аспекти на деня. Но най-важното е присъствието на партньора ми и увереността, че и той е в добро настроение и се забавлява. Това е истински баланс.
Истината е, че не е правилно да измерваме любовта в компромисите, които човекът до нас е склонен да направи. Нито пък е редно да натякваме компромисите, които самите ние правим. Проблемите се дължаха на различните очаквания, на които нито единият не можеше да отговори. И никой компромис нямаше да промени тези очаквания. С приятелките ми намерихме решение, едва когато се отклонихме от установените норми. А то, решението, сякаш през цялото време беше седяло с нас на масата и беше чакало ред да се включи в разговора ни.
Свети Валентин и Трифон Зарезан 2019
И така, до 14 февруари остават броени дни. Ние вече избрахме тазгодишния си принос към празника на виното. В духа на нестандартния ни празник, този път подбрахме нестандартно вино: дръзка комбинация от мерло и малини. Тази необичайна среща между консервативното мерло и загадъчните малини е най-подходящата метафора за новата ни традиция, съчетаени от привидно конфликтните Свети Валентин и Трифон Зарезан. Тя е символ на силата да се справяме със стереотипите по нови, оригинални и индивидуални начини. Категорично ще продължим със споделените празници, защото виното ни научи, че смисълът на празниците не е да се придържаме към обичаи, които не са актуални, а да градим собствените си традиции.
