За честта на праза

„Щом сте способен да се подигравате на праза, можете и да го ядете!“

С тези думи се обръща капитанът от уелската армия Флуелен към войника Пистол в историческата драма на Уилям Шекспир „Хенри V”, която разказва за битката при Аженкур. Но от какво е предизвикана дързостта на двамата опоненти?

Празът има отредено място в историята и културата на Уелс. Легенди разказват, че през VII век, когато галски племена населявали британските острови и водили битки срещу саксонците, Свети Давид съветвал войниците да слагат листа от зеленчука върху шлемовете си, за да се отличават в двубоя. Години по-късно в чест на светеца и спечелените сражения на 1 март в Уелс се отбелязва денят, в който хората си разменят стръкове праз. Популярността на зеленчука нараства толкова, че той става един от символите на Уелс и заедно с нарциса са изобразени върху монета от един паунд от 1985 и 1990 г.

Историята на праза обаче е още по-ранна.

Ароматният зеленчук е култивиран от времето на Древен Египет, когато е използван за разменна единица. Хипократ пък предписвал праза като лек за кръвотечение. Древните римляни от своя страна смятали, че за да прочистят гърлото си, трябва често да прибавят праз на трапезата. Дори император Нерон бил познат като Porophagus или „ядящия праз“. Често той консумирал единствено пресния зеленчук, полят със зехтин, и така се опитвал да подобри гласовите си умения.

В наши дни празът няма толкова широка популярност, но е ценна съставка в кухнята.

В сравнение с представителите на свето семейството, а именно чесънът и лукът, празът има много по-деликатен вкус. Характерното при него е, че не образува грудка, а расте на височина. Открива се почти целогодишно, защото има две разновидности: зимен и летен. Зимният праз се намира от ноември до април и също е познат в други страни от Европа. Отличава се с по-силен аромат и съответно по-тежък вкус. При летния вид периодът на виреене е от май до юли. В този промеждутък от време зеленчукът е по-фин и крехък, но отново е предпочитан за консумация. Сред останалите видове праз, които се предлагат на щандовете обаче, се е затвърдил и местният български сорт – старозагорски камуш. Стъблото му достига близо 70 см и за разлика от първите години на производство, сега е разпространен из цялата страна.

Независимо по какъв начин е приготвен празът, той притежава не само витамини А, К, С, B6, а и минерали, сред които натрий, калий, калций и магнезий. Те правят праза подходящ при следните състояния:

• При астма, хроничен бронхит, диабет, атеросклероза и различни инфекции сокът от праз има благотворен ефект върху дихателните пътища, тъй като съдържа летливи масла.
• За подобряване на храносмилателната система. Празът съдържа фибри и помага за регулирането на чревната функция и подвижността ѝ.
• За балансиране на високо кръвно налягане. Празът има високо съдържание на калий и помага за понижаване на кръвното налягане.
• За функциониране на нервната система. Магнезий, фосфор и фолиева киселина са важни хранителни вещества, които празът притежава и които помагат за подобряването на концентрацията, паметта и способността на мозъка да обработва информация.
• Празът има силно антиоксидантно действие върху организма.

Съществуват обаче случаи, при които празът трябва да се избягва.

• При бъбречни заболявания
• При язви и гастрит
• При непоносимост към острия вкус

В такива обстоятелства празът може да се бланшира за кратко в подсолена вряща вода, след което обилно да се измие със студена вода.

Като всеки зеленчук празът крие своите тънкости за правилно съхранение и приготовление.

Ето някои съвети:

• Избягвайте дебелите стъбла, защото могат да бъдат влакнести. Не са за предпочитане и тези със силен аромат.
• Листата трябва да са здрави и зелени, а стъблата с еднаква големина, за да могат да се приготвят по едно и също време.
• Максимално дълго съхранение на зеленчука в хладилник е 5 дни.
• Ако искате да поставите праза във фризера, първо го изчистете, измийте и нарежете на колелца. Разпределете го на порции в пластмасови кутии или найлонови торбички. Важно е, преди да ги затворите, да изкарате максимално въздуха от тях.
• Празът е студоустойчив, но за да се запази за дълъг период от време, е необходимо да се зарови в пръст, например в саксия и да се постави на тъмно място.

Зеленчукът задържа топлината и продължава да се готви, дори когато е свален от огъня. Затова трябва да се знае, че увира бързо и ако се превари, става лигав и мек.

Кулинарните възможности на праза са безброй – от баница с праз през коктейли и салати, докато се стигне и до супи. Най-известните сред тях е супата вишисоаз. Тя е дело на Луи Диат, главен готвач на хотел „Риц-Карлтън“ в Ню Йорк през 1917 г. При откриването на хотела той приготвил супа, която знаел по рецепта от майка си и ѝ дал името на родния си град. Съществуват различни варианти на супата, но ето един вариант, който може да се опита.

Рецепта за супа от праз или по-известна като Вишисоаз

Необходими продукти:

• 3 стръка праз
• 250 г масло
• 1,5 литър зеленчуков бульон
• 500 г картофи
• ½ ч.ч. неподсладена готварска сметана
• сол

Начин на приготвяне:

В тенджера се разтопява маслото и към него се прибавя предварително нарязания праз. Разбърква се и празът се оставя да се задуши за около 5 минути, за да омекне. След това се прибавят нарязаните на кубчета картофи заедно с бульона. Течността трябва да поври на бавен огън за около 30 минути. След като се свали от котлона се пасира като се прибавя предварително извадената от хладилника сметана.

*Супата може да се консумира топла или студена. При топлия вариант по желание могат да се добавят хрупкави крутони, а при студения ситно нарязани стръкчета пресен праз.

Добър апетит!

( За още страхотни статии посетете здравословния блог на Здраве & Вино )