Орехът, стар познайник

Орехът

„Четирима братя в една риза. Що е то?“

Почти невъзможно е детството да премине без гатанки, както и без игри под някое орехово дърво в горещите летни дни. Звукът от чупене на събраните през есента орехи приятно се слива с околния шум и напомня за уюта на дома. А разходките сред крайпътните орехи, създали причудливи тунели, са само част от пейзажите по българските земи. И ако още не сте се досетили, отговорът на загадката е орех.

Семейство Орехови

Най-забележимият представител сред двайсетте вида дървета е бавнорастящият обикновен орех или по-известен като персийки или английски. Отглежда се в Европа и в отделни области на Азия. Продължителността на живота му е близо 300-400 години. Juglans regia, както е латинското му наименование, води началото си от район около Каспийско море. В Европа се появява благодарение на търговци от Римската империя през IV век. Почвата тук се оказва благоприятна за развитие и адаптивността на вида се доказва от насаждения, които успяват да се разпространят чак до северните територии. В началото на XVIII век орехът напуска пределите на Стария континент и се пренася от Англия в Северна Америка. От това пътуване получава и името си.

Друг типичен образец от семейство Орехови е черният орех или Juglans nigra, разпространен в северните ширини на Америка. Както се подразбира от името му, цветът на черупката е с преобладаващо черен оттенък.

Характерното при този вид е силният аромат и вкус на ядката. Любопитен факт е, че от черния орех се прави мастило.

В родовата линия белият орех, или масленият, е братовчед на северноамериканския черен орех. Съществената разлика, която ги отличава, се открива в бързината на растежа и продължителността на живот, която при белия орех е приблизително 75 години. Поради редица фактори в наши дни и двата вида са застрашени от изчезване.

Различно е положението при българските сортове обикновен орех, чиято реколта е с високо качество. Сред тях са Шейново, Извор 10, Силистренски, Кукленски, Пловдивски. Повод да се видят и опитат голям брой от тези разновидности е Националният фестивал на ореха, който се провежда в с. Голямо Дряново, Казанлъшко в края на октомври.

Съществува обаче място, което е увековечило черупковия плод с музей, и това е град Хотан в Северозападен Китай. В него могат да се дегустират бонбони от орехи или да се видят произведения на изкуството от орехови черупки: вази, чинии, кутии, гривни и много други.

Орех

В какво обаче се крие силата на орехите и какво е въздействието им върху организма на човек?

В състава на ореха влизат Омега-3, Омега-6 и Омега-9, Витамини А, B, C, Е, минерални соли: желязо, магнезий, фосфор, мед, цинк, йод.

  • Съотношението на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини в орехите спомага за здравословния начин на живот и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.
  • Наличието на Омега-3 мастни киселини повишава мозъчната дейност и увеличава концентрацията на човек. Това е причината орехът да е популярен като „храна за мозъка“.
  • Съдържанието на противовъзпалителни хранителни вещества в орехите подобрява костната стабилност в тялото.
  • Включването на орехите в дневното меню понижава високото кръвно налягане, предизвикано от стрес.
  • Консумацията на орехи повишава нивото на мелатонина, чрез който се регулира нормалният ритъм на съня.

Като всяка друга храна и орехът има своите особености и не трябва да се консумира при:

  • Алергия към ядката
  • Кашлица, раздразнение и възпаление на сливиците
  • Наличие на наднормено тегло

Ценността на ореха се открива и във възможността да се използва не само ядката, а и листата на дървото. Още от далечни времена ползата от орехите е позната на човечеството. Древният лечител Авицена препоръчвал мед с орехи при изтощение на организма и отвара от орехова шума при кожни заболявания и ангина. В наши дни като средство за успокояване се ползват стрес топки, но те могат да бъдат заменени с орех, който да се търкаля между дланите.

Орех

За по-дълго наслаждение на вкуса на орехите е необходимо те да бъдат внимателно подбрани. При закупуване на цели орехи черупките трябва да са здрави, а при съхранение да не се излагат на влага, топлина или директна слънчева светлина. По този начин периодът им на консумация ще бъде между два и три месеца. Ако орехите са белени, трябва да се има предвид, че заради полиненаситените мазнини са нетрайни и е необходимо да се съхраняват във вакуумиран плик в хладилник. Така шансът да останат свежи за по-дълго време е огромен. Съществува възможност да се замразят и трайността им да се увеличи до една година.

Присъствието на орехите в целодневното меню разнообразява вкуса на храната. Орехите могат да се добавят в мюслито или овесените ядки за закуска, да участват в обедната салата или таратора или да бъдат обилно натрошени върху десерт. Един подобен сладкиш бързо връща кулинарните спомени от детството, а именно ореховките.

Рецепта за ореховки

Необходими продукти:

  • 3 броя белтъци
  • ½ ч.ч. пудра захар
  • ½ ч.ч. смлени орехи
  • ½ ч.л. лимонов сок
  • 1 брой ванилия
  • щипка сол

Начин на приготвяне:

Препоръчително е белтъците да бъдат отделени още предишния ден, за да могат да бъдат обработени по-добре. Избира се суха купа, в която се слага щипка сол и те се разбиват. Постепенно към тях се добавят пудрата захар, ванилията и лимоновия сок, докато се получи смес, наподобяваща твърд сняг. След това на етапи се добавят орехите и се разбърква внимателно. Желателно е да не е с миксер, а с помощта на дървена лъжица. Щом орехите се разпределят равномерно в сместа, се оформят суровите ореховки в подготвената за печене тава. При наличие могат да се сложат върху хартия за печене. По време на термичната обработка те се разширяват и е добре да имат място. Нужно е фурната да е предварително загрята на 150 градуса. Ореховките се пекат близо 25 минути или докато придобият познатия кафяв цвят.

Сладко хапване!

( Още статии може да намерите в здравословния блог на Здраве & Вино )

Препоръчани статии:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *