Канелена поезия

канела

Канела: Канелена поезия – Време за прочитане: 8 минути

„Тялото ти сякаш е нарова горичка със сочни плодове,

с къна и нард,

с шипър и шафран,

с канела и тръстика,

с благоуханна левона,

със смирна и алое

и с всички най-прекрасни аромати!“

Канела и поезия…

Съкровено възпята в Соломоновата „Песен на песните“ канелата разкрива своето благоуханно въздействие върху човека. Поезията на Сафо също не подминава запомнящия се аромат на древната подправка. Развитието ѝ в историята обаче е съпроводено от различни обрати. В Древен Египет е била сред съставките, включени в тайнствения ритуал на балсамирането, а векове по-късно се е използвала като вид данък за младото население на Цейлон или Шри Ланка, както е известна днес тропическата островна държава. Наред с други стоки канелата става причина за колонизирането на немалка част от Азия. Очаквано в Европа тя е донесена от португалските търговци през XVI век и до ден-днешен остава ценна подправка в готварското изкуство, стига човек да успее да разпознае „истинската канела“ сред всички останали видове китайска, виетнамска и индонезийска канела.

Канела

Не че тези разновидности на канелата са фалшификати, но..

Единствено в цейлонската канела установените количества на веществото кумарин, имащо токсично въздействие върху бъбреците и черния дроб, е почти минимално. Основните начини за различаване на двата вида най-популярни сортове канела, а именно цейлонската и китайската, известна като „касия“, са в цвета и текстурата. Канелата от Цейлон се характеризира със сладникав вкус и силно изразен аромат. Фино нагъната на руло повърхностният ѝ слой е тънък и гладък, като при разрез напомня за пура. Цветът ѝ варира от бежово до светлокафяво. Положението при китайската „касия“ обаче е съвсем различно. Канелените пръчки при този вид не могат да бъдат натрошени с ръка, защото са твърди и плътни. Разликата при тях е, че нагъването започва от двата края към центъра, като се оформя куха тръбичка. На вкус канелата от Китай е горчива и пиперлива, а на цвят тъмнокафява.

Във всички случаи обаче канелата се добива от кората на вечнозелено дърво от семейство Лаврови. Расте на не повече от 500 м надморска височина и при средна годишна температура от 27°С. Това я прави подходяща за отглеждане само в отделни райони на Земята, предимно в Азия, а в страни като Бразилия, Мексико и Танзания се приема по-скоро за екзотично растение. Разпознаваемият аромат на канелата идва от етерично масло, което се съдържа в кората на канеленото дърво. През 2 години тя се обелва и изсушава, докато се превърне във фин пергамент.

Познаването и използването на канелата от човека още от стари времена я e превърнало в лек за редица заболявания.

Ето малка част от здравословните ползи при включването на канелата в дневното меню:

  • Канелата има антибактериални свойства. Установено е, че потиска развитието на някои гъбични инфекции.
  • Консумацията на канела намалява нивата на кръвната захар и холестерола в кръвта и я прави подходяща за хора с диабет тип II.
  • В канелата се съдържа манган, който е необходим за изграждането на костите и кръвните клетки.
  • Калцият и фибрите в канелата се грижат за доброто състояние на дебелото черво.
  • Канелата благоприятства развитието на добри бактерии, наречени пробиотици, в стомашно-чревния тракт.
  • Екстрактът от канела повишава кръвотока в стомаха и така предпазва стомашната лигавица от появата на язви или спомага за зарастването на такива.
  • Канелата намалява слепването на тромбоцитите и възпрепятства образуването на тромби. По този начин предпазва от инсулти и инфаркти. Също така понижава кръвното налягане.
  • Заради сгряващия си ефект канелата се използва при настинки и грип.

канела

Наред с придобивките за организма консумацията на канела носи и някои рискове:

  • Хора, имащи непоносимост към целулоза, трябва да избягват приемането на канела в прекомерни количества, защото има вероятност това да доведе до подуване и тежест в корема.
  • Канелата може да предизвика алергични реакции.
  • Заради съдържанието на кумарин канелата трябва да се ограничи в менюто на хора с проблеми с черния дроб.
  • След превишаване на консумацията на канела могат да се появят нежелани реакции при приема на някои лекарства за лечение на черния дроб и диабет.
  • През последните години в интернет пространството се появи т. нар. „канелено предизвикателство“ (cinnamon challenge). Провокацията се състои в заснемане на момента на поглъщане на чаена лъжичка канела на прах. Действието обаче е изключително опасно, защото предизвиква парене в устата, носа и гърлото, кашлица и задушаване. Трябва да се има предвид, че при по-тежки случаи може да доведе и до гадене, кръвотечение от носа и стягане в гърдите. Особено противопоказно е за хора с дихателни проблеми.

канела

Освен канела, позната във формата на ситен прах и пръчици, се среща и като чисто етерично масло.

Антисептичният му ефект в стоматологията и фармацията е познат отдавна, но той също така се грижи и за сърдечно-съдовата система, като поддържа стените на артериите чисти. Небезизвестни са и свойствата на етеричното масло при лечение на импотентност. В последно време пък все по-широко се говори за съдействието на канелата при отслабване.

Независимо от различните ѝ свойства най-голямата сила на канелата остава в кухнята. Дали щипка от ароматната подправка ще бъде прибавена във варена леща, или друга зеленчукова супа и ще допълни познатия вкус, или ще бъде добавка към шоколадова глазура, все ще бъде добра идея. А щом заухае силно на канела, значи Коледа наближава. Ето предложение за рецепта, която може да опитате по време на празниците:

Рецепта за меденки с канела

Необходими продукти:

  • 1 яйце
  • 1 к.ч. олио
  • 1 к.ч. захар
  • 1 к.ч. брашно
  • 1 ч.л. канела
  • 1 с.л. мед
  • 1/2 ч.л. сода

Начин на приготвяне:

Захарта, олиото, содата за хляб, канелата и медът се смесват и разбъркват добре във висока купа. Постепенно се добавя пресятото брашно и се бърка до получаване на меко тесто, което се увива в прозрачно фолио и се оставя в хладилник за 1 час. По този начин няма да лепне по ръцете при обработка. През това време се подготвя тава с постлана хартия за печене. Охладеното тесто се разточва с дебелина около половин сантиметър и се разрязва с помощта на формички. Тъй като тестото е по-мазно, фигурките се отлепят много лесно, затова трябва внимателно да се преместват от работния плот към тавата. Най-добре е да се използва шпатулка. Подреждат се внимателно, но не твърде близко една до друга, защото при печене стават леко по-големи. Пекат се в предварително загрята фурна на 180°С за около 15 минути. Считат се за готови, когато придобият приятен кафеникав цвят.

Сладко хапване!

Още интересни блог статии може да намерите в здравословния блог на Здраве & Вино 

 

Препоръчани статии:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *